Интернетът и технологиите не са създали мизогинията, основаните на пола стереотипи или анти-феминизма, но ги усилват, правят ги по-видими и ги пренасят в електронните устройства и в домовете ни.

Думите „Дайте нещо за тая“ и прикачена снимка на жена, съобщава статия от 2025 г., са това, което отваря кутията на Пандора в скрити чатове в Телеграм, пълни с порнографски видеоклипове и изображения на жени и момичета, както и с техните лични данни – телефонни номера, информация къде живеят, профилите им в социални мрежи. Достъпът е само по покана, членовете им достигат до 10 000–15 000 потребители, а самите групи са трудни за разследване и премахване – веднага щом една от тях бъде закрита, на нейно място бързо се появява друга.

Много изследователи, журналисти и активисти свързват подобни канали и групи в социалните медии – канали и групи, които по същество проповядват реч на омразата и основан на пола тормоз – със съществуването на така наречената „маносфера“. Това е неформална, би могло да се каже зловеща, глобална мрежа от дигитални общности, в които антифеминизмът, хегемонистичната мъжественост и крайната мизогиния процъфтяват и се разпространяват. Идеологиите, наративите, дискурсът и поведението, свързани с „маносферата“ и множеството асоциирани с нея общности като „incels“ (involuntary celibates), „pick-up artists“, общностите „red pill“ и „black pill”, са подробно изследвани от учени – като например, проф. Деби Гинг, проф. Лиза Сугиура, проф. Олга Юрас, проф. Сара Банет-Вайзер. Въпреки това скоростта, с която „маносферата“ расте, ускорена от технологиите, често изпреварва научните изследвания – не на последно място защото тези, които я изучават, нямат достъп до тайни форуми, чатове и групи.

Данните, свързани с „маносферата“, са тревожни. Обобщавайки резултатите от няколко проучвания, доклад на UN Women показва, че „40 процента от анкетираните зрели мъже в САЩ и половината от по-младите мъже заявяват, че се доверяват на един или повече гласове от „маносферата“, които се застъпват за „правата на мъжете“ или са антифеминистки или подкрепящи насилието“; в световен мащаб „58% от момичетата и младите жени са преживели някаква форма на тормоз в интернет“, докато „някои от мъжете, които посещават форуми на маносферата, се чувстват отчуждени от обществото“. Проучване на Movember, цитирано от UN Women, установява, че „младите мъже, които активно взаимодействат с лидери на мнение (influencers) относно мъжествеността: 1) съобщават за по-засилени чувства за безполезност и нервност; 2) са по-склонни да приемат добавки за подобряване на представянето и да тренират въпреки контузия; 3) са по-малко склонни приоритизират психическото си здраве; 4) придават по-голямо значение на демонстрирането на богатство и популярност сред приятелите со мъже“. Опасното въздействие на идеите на „маносферата“ навлиза и в популярната култура. Сериалът на Netflix „Adolescence“ разказва разтърсващата история на тийнейджър, който намушква съученичка, след като се оказва въвлечен в incel идеологията. В документалния филм от 2026 г. „Inside the Manosphere“ Луи Теру разследва как инфлуънсърите мъже от периферията на „маносферата“ завладяват трайно съзнанието на младите момчета.

Разрастването и засиленото разпространението на крайни възгледи на мизогиния  се ускорява, подтиквано от възхода на феминистките идеи за базирана на пола справедливост, равенство и овластяване на жените. Но отскоро изследователи започват да говорят за поразително развитие, свързано именно с жените. Джили Бойс Кей въвежда термина „фемосфера“, за да опише мрежа от онлайн общности, фокусирани върху жените, която възприема същата фаталистична и есенциалистка логика по отношение на пола, характерна за „маносферата“. Разговорите във „фемосферата“ са концентрирани около схващането, че мъжете и жените са фундаментално различни и не могат да съжителстват, а и са пропити от дълбок цинизъм относно мястото на жените в обществото. Потенциалните последици за равенството между половете и изкореняването на стереотипите със сигурност са тревожни и не могат да бъдат пренебрегнати.

В статия за „The Guardian“ Кей разказва за своето проучване на Female Dating Strategy, тема „която започна като форум в Reddit (с над 250 000 членове) и се разраства посредством социалние медии и подкаст. Основава се на идеология от шест постулата, към която членовете трябва да се придържат, и включва идеи като: мъжете винаги трябва да ухажват жените, жените трябва да търсят финансова подкрепа от мъжете, а по-голямата част от мъжете нямат никаква стойност.“ Кей разглежда и „dark feminine“ лидери на мнение като Kanika Batra и Thewizardliz. Batra критикува либералния феминизъм, който, според нея, „принуждава жените да влизат в мъжки роли, в които те преследват мъжете“, което е противоестествено и трябва да бъде преустановено. Thewizardliz създава видеа със заглавия като „Как да станеш по-красива“, „Как да станеш богата“, „Как да станеш изключително съблазнителна“ и насърчава жените да си осигуряват издръжка от мъжете. 

Можем да предположим, че тези на пръв поглед противоположни, но всъщност близки възгледи, тези съжителстващи вселени, които дебнат „зад ъгъла“ и се взират от нас през екраните на електронните устройства, се подхранват взаимно и задълбочават чувствата на отчуждение, недоверие и поляризация.

Изследването на „маносферата“ и „фемосферата“ не е лека задача. Съставляващите ги общности често са затворени, анонимни или общуващи посредством кодове и жаргон, което затруднява анализа на съдържанието и дискурса. Политиките за поверителност на социалните медии, каналите и уебсайтовете за агрегиране на дискусии ограничават достъпа, анализа, използването и цитирането на текстовото и визуалното съдържание, което се намира там, от страна на изследователи, активисти и журналисти. Изследователите, особено жените, са изложени и на сериозни рискове като doxxing, заплахи за изнасилване и смърт, както и реч на омразата. Потапянето в тези дигитални светове носи сериозно емоционално и психологическо изтощение. Тази трудност е още по-осезаема при езици, различни от английския, които не са толкова широко изучавани.

Като част от проекта “Women, Tech & Civic Space: Change and Empowerment through Coalition–Building”, реализиран от Counterintuitive Institute (CI) с подкрепата на Нидерландския хелзинкски комитет, екипът на CI разговаря с Мина Киркова, българска журналистка, която изследва подобни общности. Във фокуса на разговора са конкретните препятствия, с които тя се сблъсква в ежедневната си работа.

Киркова споделя, че основните трудности при проучването на съдържание, свързано с „маносферата“, произтичат от факта, че тези общности са затворени и рестриктивни – особено когато става въпрос за жени, които се опитват да влязат в тях. По отношение на групите в Телеграм, където потребителите разпространяват сексуализирано съдържание без знанието на жените, достъпът е изключително труден – „там се изисква “доказателство”, че си автентичен член на групата, което е “съдържание” и изискванията са то да не е качвано преди“. Киркова не е срещала сериозни проблеми при присъединяването си към общности на жертви на насилие срещу жени или се опитват да се противопоставят на него – хората, които работят по тези въпроси, обикновено са отзивчиви. Съществува известно недоверие към споделянето на лични и травматични истории с журналист, което е разбираемо, споделя Киркова. За щастие през последните години тя активно отразява тази тема, което й е спечелило доверието на много хора от тези среди, за което е благодарна.

Що се отнася до активните български групи, които разпространяват идеи, близки до тези на „маносферата“, Киркова е запозната предимно с каналите в Телеграм, по-специално BG AMATEURS, който вече има няколко разклонения, тъй като преди това е бил затворен. Наскоро той бива затворен отново, въпреки че членовете му имат резервен канал, където (в момента) циркулира съобщение, в което членовете са призовани да изчакат, за да влязат отново – и, по техните думи, да продължат да бъдат „кошмарът на курвите“. Друга активна група е ХАЙЛАЙФ.

На въпроса какво би ѝ помогнало най-много в работата ѝ с общностите от „маносферата“, Киркова подчертава изграждането на ефективна мрежа с представители на организации със сходни възгледи – нещо наподобяващо система за бързо реагиране при спешна ситуация или за идентифицирането на случаи, заслужаващи внимание. Изготвянето на изчерпателна карта на общностите от „маносферата“ в България би било много ценно и Киркова би се включила с готовност в нейното създаване. Журналистката счита, че добрите практики от други страни, чийто контекст има сходства с българския, също биха били много полезни.

Насилието срещу жени и кибертормозът не са „технологичен“ проблем, а обществен такъв и могат да бъдат решени само чрез политическа воля, социална ангажираност и открито осъзнаване, че проблемът съществува. Задълбоченото вникване в тях не е само академично упражнение; то е необходимата първа стъпка към справянето с тях. Ето защо на тези, които се посвещават на изучаването на подобни общности, трябва да се предоставят инструменти, свобода, достъп, а и емоционална подкрепа, за да го направят.