В началото на 2026 г. в България бе установено, че видеозаписи на жени от козметични салони и гинекологична клиника в три български града се разпространяват в порнографски уебсайтове. Някои от жертвите са непълнолетни. Жените и момичета не са подозирали, че биват заснемани при посещенията им в салоните и клиниката. Някои от тях научават за съществуването на видеозаписите случайно. При интервютата в българските медии жертвите споделят, че са се почувствали унизени и безпомощни, а човешкото им достойнство е накърнено.

Много експерти правилно отбелязват, че такива записи изобщо не би трябвало да съществуват, тъй като камерите не са разрешени на такива места. Въпреки това, по време на (все още продължаващото) разследване, беше разгледана и друга възможност – камерите да са били хакнати. Това повдига също толкова тревожен въпрос: ако електронни и записващи устройствата в лични пространства могат да бъдат компрометирани, какво остава за многобройните камери, за чието съществуване знаем…включително и тези в домовете ни?

Този тревожен случай е дълбоко свързан с нарушаването на правото на личен живот и като цяло с темата за кибернасилието срещу жени. Той обаче е и пример за това как пропуските в киберсигурността засягат жените и момичетата и нарушават техните човешки права, достойнство и правото им на контрол върху собственото тяло.

Според доклада POV Reimagined: Women in Cybersecurity на Емили Мосберг и Шели Залис, към 2023 г. жените съставляват 20–25 % от специалистите в областта на киберсигурността в световен мащаб. За съжаление, това оказва негативно влияние върху развитието на сектора, тъй като, както подчертава докладът, жените внасят уникални гледни точки и умения за решаване на проблеми, които са от жизненоважно значение за справянето със сложни предизвикателства – през вековете жените са създали „революционни решения“ като автомобилните чистачки, WiFi, Bluetooth, системите за домашна сигурност, памперсите и първия изцяло електрически програмируем компютър. Друга статия идентифицира следните три пречки пред жените в сектора: 1) възприемането на киберсигурността като техническа професия; 2) битуващото разбиране, че секторът е все още „клуб за момчета“; и 3) фактът, че жените все още не са достатъчно поощрявани да избират киберсигурността като професия. Често споменаваната разлика в заплащането между мъжете и жените в тази област остава проблем – проучване на ISC2, публикувано през 2026 г., разкрива, че една трета (34%) от анкетираните жени са заявили, че неравенството в заплащането или при повишенията пречи на кариерното им развитие. Подобно мнение споделят едва 19% от мъжете. Освен това почти половината от жените (45 %), участвали в проучването, считат баланса между работата и личния живот за най-голямото предизвикателство, пред което са изправени жените в киберсигурността, в сравнение с 29 % от мъжете участници. Такива резултати не би трябвало да изненадват – всъщност те биха били често срещани и в други професии. В много страни, общества и култури от жените все още се очаква да поемат по-голямата част от грижите за деца, роднини и близки – очакване, произтичащо от преобладаващите стереотипи за ролята на жените в семейството.

В рамките на проекта Women, Tech & Civic Space: Change and Empowerment through Coalition–Building, реализиран от The Counterintuitive Institute (CI) с подкрепата на Нидерландския хелзинкски комитет, екипът на CI разговаря с Маргарита Кирилова, съоснователка на Women4Cyber България и експерт по киберсигурност, за да разбере по-добре както предизвикателствата, така и възможностите, произтичащи от участието на жените в киберсигурността.

Като част от международната фондация Women4Cyber, Women4Cyber България има за цел да увеличи участието и видимостта на жените в киберсигурността. Организацията се опитва да създаде подкрепяща и вдъхновяваща среда за професионално развитие и да насърчава заетостта на жените в бързо развиващата се област на киберсигурността. Една от най-влиятелните ѝ инициативи е програмата „Млад посланик на Women4Cyber“, която се опитва да ангажира млади жени, интересуващи се от киберсигурност и дигитални технологии. Чрез комбинация от обучение, менторство и практическо участие в инициативи, свързани с дигиталната безопасност и гражданското участие, програмата подкрепя навлизането в областта и помага за израстването на ново поколение лидери, ангажирани с по-сигурна и устойчива дигитална среда.

Според Маргарита Кирилова тези усилия понякога все още се сблъскват с трудности поради упоритите базирани на пола стереотипи, които определят избора на кариера и професионалния път на жените. Киберсигурността все още се възприема широко като „твърде техническа“ за жените, като много от тях неволно биват насочвани към поддържащи или ориентирани към комуникацията роли, вместо към технически или стратегически позиции. Тези „предположения“ започват още в ранна възраст: много момичета се отказват от кариерни пътеки, свързани с технологиите, поради липса на ролеви модели и подкрепяща среда. С течение на времето това се прераства в забавено кариерно развитие, по-ниско самочувствие и спорадично участие в процесите по вземане на решения.

За да преборим тези стереотипи, са необходими неуморни и координирани усилия, които да атакуват основите на системните неравенства и социално утвърдените властови структури. Видимостта е от ключово значение, тъй като представянето на реални примери за жени с успехи в киберсигурността неизбежно атакува именно дълбоко вкоренените стереотипни възприятия. Образованието и изграждането на общност са също толкова важни – създаването на безопасни пространства за учене, задаване на въпроси и развиване на умения може значително да подобри задържането и ангажираността на жените в този сектор. Менторството, разбира се, е от решаващо значение, защото периодичният достъп до насоки и подкрепа не само изгражда увереност, но и увеличава устойчивостта в една често взискателна професионална среда.

Според Кирилова България е донякъде парадоксален случай. В страната делът на жените в областта на математиката, информатиката и технологиите е сравнително висок. Това обаче не води непременно до по-голямо включване в киберсигурността. Основната причина е, че киберсигурността често остава „невидима“ като кариерна пътека; тя рядко се представя като естествено продължение на образованието в областта на STEM (науки, технологии, инженерство и математика). Вместо това се възприема като затворена, силно техническа област, доминирана предимно от мъже. Това се потвърждава от Мосберг и Залис, които установяват, че по-голямата част от жените (51 %) споделят, че не смятат, че в киберсигурността има място за „някой като тях“.

Друг въпрос, който все още трябва да бъде разрешен, е липсата на достъпна информация за киберсигурността като сфера на професионално развитие. Липсата на влиятелни ролеви модели, съчетана с дълбоко вкоренена „култура на непринадлежност“, също може да възпрепятства жените да навлязат в тази сфера. Киберсигурността се възприема като област, която изисква постоянно себедоказване и работа под напрежение, което допълнително допринася за възпиращия ефект. Това особено важи за жените, които тепърва започват кариерата си.

В същото време, споделя Кирилова, жените са силно мотивирани да навлязат, но и да останат, в тази сфера поради разнообразието от роли и специализации, международния характер на професията и, може би най-важното, силното чувство за смисъл, свързано с нея. Киберсигурността се възприема като средство за защита на хората, организациите и демократичните процеси. Общностите и мрежите за менторство също играят все по-важна роля, като осигуряват видимост и подкрепа и подсилват чувство на принадлежност.

Участието на повече жени в киберсигурността не се свежда само до постигането на баланс между половете или до представителство. То е свързано и с намирането на решения на сериозните и повсеместни киберрискове, тъй като жените внасят в тази област специфични и ценни гледни точки. Техният подход често е по-цялостен, интердисциплинарен и ориентиран към човека, като се фокусира върху моделите на поведение и по-широките последици на технологиите за обществото. По отношение на оценката на заплахите и анализа на риска това често се равнява на по-нюансирано разбиране, което излиза извън рамките на техническите уязвимости и включва съображения за сложния социален контекст. В резултат на това се предлагат не само по-ефективни, но и по-етични решения.

Това е особено важно, когато става въпрос за усилията за справяне с кибер и технологичното насили срещу жени и момичета. Наличието на по-голям брой квалифицирани жени-експерти на по-високи длъжности в областта на киберсигурността не е само въпрос на полово-базирана справедливост – то е от централно значение за по-ефективното противодействие на кибернасилието. Често жените са по-склонни да разпознават ранните признаци на заплахи като тормоз, преследване, доксинг и основано на пола дигитално насилие. От техническа гледна точка, тяхното участие допринася за създаването на инструменти и системи за защита, сигнализиране и превенция, които са по-надеждни и по-добре проектирани, като отразяват реални сценарии, а не абстрактни модели на заплаха.

Повишаването на участието на жените в киберсигурността е тясно обвързано с подобряването на цифровата безопасност и, в по-широк смисъл, с укрепването на демократичната устойчивост и защитата на правата на човека онлайн. Липсата на разнообразни гледни точки – особено на жените и уязвимите групи, които са силно засегнати от кибернасилието – не е просто поредната разлика между половете. Тя представлява и ограничение на ефективността и пропусната възможност за устойчивост и иновации.