Статистика за кибернасилието в Бургас и Хасково
„Проектът „Невидими данни“ има за цел да овласти българското гражданско общество да разпознава, повишава осведомеността и да настоява за значима промяна по отношение на кибер и технологичното измерение на домашното насилие (КТИДН). Тази отворена платформа Ви предоставя достъп до данни за КТИДН и до ключовите изводи от проекта, като подкрепя работата на НПО, създателите на политики, изследователите и застъпниците в България, ЕС и по цял свят.“
„Базата от невидими данни съдържа статистическа информация за случите на домашно насилие, регистрирани в практиката на организациите „Х и Д Перспективи“ и „Деметра“ за периода 1 юли – 31 декември 2025 година. Информацията се базира на всички жертви на домашно насилие, потърсили подкрепа и закрила в Комплекс за социални услуги, Консултативен център за превенция и подкрепа на пострадали от домашно насилие (за Хасково, Димитровград и Свиленград) и Кризисен център – Димитровград на Фондация „Х и Д Перспективи“ в област Хасково, в Приют за временно настаняване и Център за закрила и помощ на жертви на трафик и Приют за последваща реинтеграция, Кризисен Център за деца и лица, жертва на насилие, Център за подкрепа на жертви на сексуално насилие Вселена, Център за социална рехабилитация и интеграция за лица преживели насилие и Център по превенция на насилието и престъпността, гр. Бургас на Асоциация „Деметра“ в област Бургас и сигнали постъпили по Гореща телефонна линия за пострадали от домашно насилие на Асоциация „Деметра“.
Регистрираните случаи на кибер и технологично насилие в условията на домашно насилие са разпределени по населени места така:
39% в град Хасково.
37% в град Бургас
13% в град София.
11% са разпръснати между Айтос, Асеновград, Благоевград, Варна, Димитровград, Добрич, Ловеч, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Свиленград, Стара Загора, Ямбол, Хасково-област и София-област.
„Постоянни обаждания и съобщения с обидно съдържание, включващи псувни, унижения и словесни нападки. Преследване чрез телефонни обаждания от различни номера, след като жертвата неколкократно е сменила своя телефонен номер, в опит да прекрати контакта. Действията на насилника създават у жертвата постоянен страх, тревожност и усещане за опасност. Тя се чувства преследвана и изложена на реален риск от физическо насилие, дори след като вече не обитават заедно едно споделено пространство.“
– Разказ на социален работник от първа линия на борба с домашното насилие
От извършителите:
86% са мъже, 14% са жени
От жертвите:
91% са жени, 9% са мъже
Значително преобладават мъжете насилници и жените жертви. По-вероятно е жена да бъде насилник, отколкото мъж да бъде жертва.
Средностатистическата жертва е малко по-млада (на 36 години) от средностатистическия извършител (на 40 години).
Небинарните хора са слабо представени в базата от данни. Това отправя към затруднения достъп и ниската склонност на ЛГБТИ+ общността да достига до канали за помощ, до институции и да търси подкрепа.
„Партньорът ѝ ограничава свободата и автономията ѝ чрез постоянен натиск, заплахи и изолация. Особено притеснителни са проявите на дигитално и комуникационно насилие. Насилникът следи кореспонденцията ѝ, когато тя използва безплатен интернет в селото, ограничава достъпа ѝ до устройства, залага телефона ѝ или го отнема без съгласие. Контролира всички нейни онлайн и телефонни контакти. Това поведение силно затруднява възможността ѝ да потърси помощ и допълнително засилва зависимостта ѝ.“
– Разказ на социален работник от първа линия на борба с домашното насилие
Преобладава насилието, извършвано от мъже над жени в условията на интимна връзка. 95% от насилието в интимна връзка се извършва от мъже. 54% от кибер и технологичното насилие в интимна връзка се извършва в приключили връзки (между бивши съпрузи или партньори).
53% от насилието в роднинска връзка се извършва от жени.
„Когато жертвата е разполагала с телефон, над нея е упражняван строг технологичен контрол – следене на комуникациите ѝ, проверка на съобщения и обаждания, както и ограничаване на контактите ѝ с близки и роднини. В някои случаи е била принудена да предоставя устройството си, за да бъде проверявано съдържанието му. Свекървата е използвала телефонните обаждания като средство за психологически тормоз, включително чрез отправяне на обиди, заплахи и манипулативни внушения. Жертвата е описала случаи, в които е била лишавана от възможност да се свърже със семейството си, за да поиска финансова помощ или подкрепа, и такива в които е имала болки от бременността и не е успявала да получи медицинска помощ, поради действията на свекърва си. Целта на насилника е била да изолира жертвата от външния свят, да я лиши от независимост и да установи пълен контрол върху личния ѝ живот, решенията и достъпа ѝ до ресурси.“
– Разказ на социален работник от първа линия на борба с домашното насилие
„Бившият съпруг на жертвата не иска да приеме, че съпругата му го е напуснала и родителските права на сина им са отсъдени на нея. Той създава затворена група във Facebook, в която присъединява всички техни общи приятели и роднини. В групата той публикува манипулирани записи от техни лични разговори и твърди, че тя е психически нестабилна и неспособна да се грижи за детето им. Той използва фалшиви профили, за да залива нейната бизнес страница с негативни коментари, което кара бъдещите й клиенти да се замислят дали да ползват нейните услуги. Поради това тя търпи и финансови загуби.“
– Разказ на социален работник от първа линия на борба с домашното насилие
„Бившият мъж подарява на дъщеря им голяма плюшена играчка и таблет. На жертвата не ѝ минава през главата, че може да има камера и подслушвател в играчката, а от таблета да може да пуска микрофона и да подслушва какво се говори. По този начин тя по-късно се досеща, защото той многократно й казва неща, които няма откъде да знае. След като се премахват тези устройства за наблюдение и подслушване, жертвата е под постоянен стрес, че някой я наблюдава, постоянно проверява за скрити устройства, пие успокоителни.“
– Разказ на социален работник от първа линия на борба с домашното насилие
Насилие „by proxy” e практиката по пренасочване на насилието върху близки на жертвата хора. Лесният достъп до онлайн и технологични средства осигурява на насилниците канали, чрез които насилието метастазира от жертвата към нейното непосредствено обкръжение. Това включва роднини, приятели, близки и деца. Най-често насилието by proxy приема формата на заплахи, обиди и унижения срещу жертвата, изказани по телефон или в чат от насилника към близки на жертвата. Често насилникът изпраща до близки на жертвата видео или снимков материал, в който жертвата се вижда в интимен момент, в сексуален акт, или гола.
„Насилникът често звъни по телефона и през приложения с камера на майката на жертвата, която е и баба на общото им дете. Отправя към нея обвинения, че тя е виновна за разпада на връзката му с жертвата, заплашва я, обижда я и се заканва с физическо насилие.“
– Разказ на социален работник от първа линия на борба с домашното насилие
„Използвал е момента в началото на връзката им и е снимал жертвата гола и в интимни ситуации. След това е използвал тези снимки, за да я заплашва и изнудва да не го напуска, да му дава пари, да прави, каквото той ѝ каже. При поредния скандал той е разпратил снимките по Viber на различни хора, които познават жертвата, с цел да ѝ покаже, че не се шегува. Казал ѝ, че и да се оплаче, той ще изтрие всичко и няма да намерят нищо, а ако някой докладва, винаги може да каже, че някой друг го е изпратил от неговия телефон.“
– Разказ на социален работник от първа линия на борба с домашното насилие
„Извършителят е инсталирал камери за видеонаблюдение във всички части на дома, чрез които е осъществявал постоянен контрол над поведението ѝ, наблюдение без нейно съгласие и записване на актове на насилие. Това представлява форма на дигитално наблюдение, нарушаване на личното пространство и използване на технологията като инструмент за страх, подчинение и изолация. Интернет и свързаните устройства са използвани главно за дистанционно наблюдение и контрол. Това представлява необичайно висока степен на контрол и технологична инвазия, която усилва психологическата травма и създава усещане за пълна липса на безопасно пространство.“
– Разказ на социален работник от първа линия на борба с домашното насилие
„Насилието е от страна на бивш съжител. Жертвата е станала поръчител на негов кредит. Поради неплащане от негова страна, тя е задължена да плаща и изпитва затруднения. Той я търси по телефона и онлайн за да я заплашва, да настоява за плащания, да я изнудва и да я тормози. По време на връзката им също е имало физическо, психическо и икономическо насилие. Насилникът използва интернет, за да заплашва жертвата, да я тормози с обидни съобщения, да я манипулира чрез социални медии, имейли, текстови съобщения и други канали за комуникация. Това включва и кибер-изнудване като изисквания за пари или други действия под заплахата от разпространение на компрометираща информация.“
– Разказ на социален работник от първа линия на борба с домашното насилие
„Насилникът е баща на съпруга на жертвата. Насилникът я тормози с набези за интимни отношения, изпраща ѝ нецензурни съобщения, следи я, записва я, но тя се опасява, че ако сподели със съпруга си, ще стане по-зле. Или няма ѝ повярва и ще я нарани, или ще се разяри и е способен в състояние на афект да нарани баща си, което ще му докара проблеми със закона.“
– Разказ на социален работник от първа линия на борба с домашното насилие
„В онлайн комуникацията насилникът използва извадени от контекста чатове, снимки или аудиозаписи, които представя пред трети лица. По този начин жертвата бива представяна като агресор или нестабилна. Интернет позволява лесно разпространение и трудно коригиране на внушенията. Това води до социална изолация и загуба на доверие“
– Разказ на социален работник от първа линия на борба с домашното насилие
„Жертвата не се задържала дълго на едно и също работно място, защото работодателите ѝ се дразнели, че телефонът ѝ често звъни и че говори с бившия си съжител по време на работния процес. След разговорите тя не можела да се концентрира върху работата си, ставала разсеяна и неспокойна. Случвало се да плаче и да не може да се събере емоционално.“
– Разказ на социален работник от първа линия на борба с домашното насилие
С финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на БФЖ, ЕС, Генералната дирекция „Правосъдие и потребители“ на Европейската комисия или на ЕК. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕК и нейните структури могат да бъдат държани отговорни за тях.
